В културно отношение софийското село Локорско се отличава с уникална по рода си учебна сграда, която е разположена на високо място. Това е не само символ за местното население, но и представлява нещо като архитектурен образец за столицата София. Училището се построява по време на управлението на Александър Стамболийски, останал в историята ни като всеотдаен земеделец и жестоко убит на 9-ти юни 1923-та година. Актът на отнемане живота на Стамболийски остава известен като Деветоюнски преврат. Фасадата на локорското училище се вижда от цялото Софийско поле – неслучайно има статут на една от най-забележителните сгради за цялата софийска околия. По време на своето активно развитие към училището функционира и богато снабдена с много томове библиотека. Не е загърбена и читалищната самодейност, така характерна за повечето малки населени места в страната. Поради недостиг на ученици, училището преустановява своята дейност. Известно време след това сградата е ползвана за интернат и така все пак продължава да напомня за стойността си.
Основно в читалището на Локорско Христо Витков има два самодейни състава. Единият е по танци, а другият работи в областта на фолклорното пеене. Благодарение и на двете формации е запазен духът на нацията и се поддържат живи фолклорните традиции. Близо един тон е количеството на библиотеката, която работи към читалището. Книгите са грижливо събирани и пазени през годините и също като учебната сграда са един от символите на селото. Що се отнася до дейността на танцовата и певческа формации, те не един и два пъти успяват да спечелят първа награда на републикански първенства по надпяване и танцуване. А в годините на седемнадесетото столетие се изгражда местната църква Свети Николай. От своя страна храмът може да се похвали с интересната изработка на степонисите. Към днешна дата, независимо, че е обявен за паметник на културата, храмът се намира в процес на реставриране. Неслучайно – и това има връзка с опазването на църквата – празникът на селото от дълго време насам се отбелязва на Спасовден. В местността Кръста под едно орехово дърво на възраст от един век има запазен кръст от камък. Там се готви курбан и се събира населението, а съборът се провежда следващата неделя след празника.
Няколко известни личности се раждат на територията на село Локорско, като поне трима от тях имат обща фамилия и посвещават живота си на военното дело. Не се знае дали са роднини, но и тримата достигат до генералско звание в българската армия. Двама от тях са генерал – лейтенанти, а другият има чин генерал – майор. Техните имена са Борис, Румен и Любчо, а фамилията им е Тошкови. Христо Митрев пък се изявава в областта на спорта и по-конкретно – на боксовия ринг. Той е шампион за страната и освен това се занимава и с външна търговия. Роден е през 1932-ра година и умира през 1994-та. Дончо Костов е още един от известните мъже, родени в селото. За разлика от своите съселяни, той решава да се посвети на науката и е академик в областта на биологията. А Божин Ласков, роден през 1922-ра и починал през 2007-ма, е един от добрите български футболисти и център – нападатели.
